Наръчникът за пилотните градове е резултат от Работен пакет 4 (WP4) на проекта NetZeroCities (NZC), който обхваща разработването и реализацията на Програма за Пилотни градове чрез отворена покана за представяне на предложения и последваща програма за отпускане на безвъзмездни средства.

Целта на наръчника е да подпомогне градовете при изготвянето на предложения за участие в отворената покана, като предоставя насоки относно обхвата, целите и задачите на Програмата за Пилотни градове и по-широката методология на проекта NZC, запознава с ключови понятия и терминология и съдържа препратки към полезни ресурси, инструменти и казуси, свързани с тях.

Наръчникът за пилотните градове е ресурс, който ще бъде публикуван с цел да предостави подкрепа и насоки на градовете, които възнамеряват да кандидатстват за участие в програмата за Пилотни градове на NZC.

Той съдържа насоки и указания относно контекста и целите на пилотната програма за градове на NZC (включително график за подаване на кандидатури), представя ключови понятия, терминология и компоненти на програмата, а където е уместно – и допълнителни ресурси, връзки, казуси и примери, които градовете могат да използват при подготовката на кандидатурите си. — Пилотни градове.

Наръчникът може да бъде актуализиран при промяна и/или поява на нова допълнителна информация. Ще бъде публикуван раздел с често задавани въпроси (FAQ), в който ще бъдат включени запитвания и съответните отговори, които са от значение за всички потенциални кандидати.

В допълнение към настоящия наръчник, при обявяването на конкурса (съгласно графика, посочен в раздел 2.1) ще бъдат публикувани и указанията за конкурса, които ще съдържат призива за участие, критериите за оценка и подбор, както и техническа информация, свързана с процеса на кандидатстване.

Настоящият наръчник е съставен с цел да бъде едновременно информативен и стимулиращ за градовете, които обмислят да кандидатстват за участие в пилотната програма на NZC, и е структуриран около следните въпроси: — Пилотни градове.

• Защо тази [раздел/тема] е от значение за NZC и поканата за Пилотни градове?
• В какъв смисъл това е полезно или важно за градовете при изготвянето на предложението им?
• Има ли подходящи илюстративни примери и казуси?
• На какви ресурси и/или бъдещи ресурси/услуги на платформата NZC трябва да обърнат внимание градовете?
• Обобщение: Какви въпроси трябва да си зададат градовете във връзка с този раздел/тази тема?
• Кои са основните термини, които трябва да бъдат включени в речника?
• Трябва ли да се включат някакви официални препоръки?

Как да ползвате този наръчник:

• Наръчникът е структуриран в общи линии в съответствие с указанията и критериите за оценка на поканата, макар че основният принцип при изготвянето му е бил да подпомогне градовете в разработването на идеи и обмислянето на концепции преди подаването на кандидатурата.
• Ключовите термини и понятия, отбелязани с удебелен шрифт и в синьо, са дефинирани за целите на Програмата за Пилотни градове на NZC и могат да бъдат намерени в Речника.
• Съгласно указанията за конкурса, в случай на кандидатстване от името на няколко града в рамките на конкурса за Пилотни градове, моля, имайте предвид, че употребата на термина „град“ в настоящия документ се отнася както за групата от градове, така и за всеки отделен град от тази група.

Градовете са центрове на икономическа дейност, генериране на знания, иновации и нови технологии и оказват влияние върху качеството на живот на гражданите, които живеят или работят в тях, като допринасят съществено за благоденствието на европейските общности. Те играят ключова роля за постигането на целта на Европейския зелен пакт (ЕЗП) за намаляване на емисиите с 55 % до 2030 г. и за постигане на Климатична неутралност до 2050 г. Градовете заемат едва 4 % от площта на ЕС, но в тях живеят 75 % от гражданите на ЕС. Освен това градовете консумират над 65 % от световната енергия и отговарят за повече от 70 % от глобалните емисии на CO2. Трима от всеки четирима граждани на ЕС са живели в градски райони през 2014 г. и се очаква този брой да се увеличи до приблизително 83,7 % до 2050 г.

Следователно ограничаването на климатичните промени зависи в голяма степен от действията в градовете чрез зелена и цифрова трансформация. Очаква се Мисионни градове, да поемат водеща роля в тази трансформация, като постигнат Климатична неутралност преди 2030 г., както и да осигурят на своите граждани по-чист въздух, по-безопасен транспорт и по-малко задръствания и шум. Целите на мисията на ЕС за климатично неутрални и интелигентни градове („Мисията за градовете“) са да се постигнат 100 климатично неутрални и интелигентни европейски градове до 2030 г. и да се гарантира, че тези градове действат като центрове за експериментиране и иновации, за да могат всички европейски градове да последват примера им до 2050 г.

Постигането на тази амбициозна цел е изключително предизвикателство и ще изисква дълбоки и системни промени. Водещата роля на правителството ще бъде от решаващо значение, както и действията на индустрията, образователните и изследователските институции и гражданските организации, което ще наложи съгласуване на политиките, управлението и начините за осигуряване на необходимите капиталови инвестиции.

За да постигне целите си, Инициативата „Cities Mission“ ще трябва също така да спомогне за преодоляването на значителните предизвикателства, които понастоящем възпрепятстват постигането на целта за Климатична неутралност до 2030 г. от голяма група градове. Много градове и градски организации са заявили, че макар да искат да напредват по-далеч и по-бързо, се сблъскват с пречки като оперативния си капацитет и възможности; наличието на средства и финансиране; както и необходимостта да се осигури политическа подкрепа както сред избирателите, така и в рамките на отделните държави. Това са конкретни примери за многото трудности, пред които са изправени градовете по пътя си към климатична неутралност, макар и не единствените.

В области като градската мобилност и енергийната ефективност на сградите характеристиките на градовете – като високата гъстота на населението и географската им концентрация – създават възможности за иновации, които могат да окажат значително влияние върху постигането на Климатична неутралност. Градовете представляват значителна част от сградния фонд на Европа, където обновяването е задължително условие за спестяване на енергия по пътя към климатичната неутралност. Това може да доведе до огромни (и видими) „съпътстващи ползи“, като по-добро качество на въздуха на открито и в закрити помещения, по-малко задръствания по пътищата, по-здравословна активна мобилност и по-здравословни, по-устойчиви на климатичните промени и по-удобни сгради; по-малко смъртни случаи по пътищата, по-малко шум и по-чиста, по-красива и по-ценна градска среда. С други думи, съществува силен и положителен „ефект на разпространение“ от политическите мерки за намаляване на парниковите газове (ПГ) в градовете, който ще им помогне да спечелят подкрепата на гражданите за такива мерки.

Решенията за интелигентни градове и обменът на данни в голям мащаб предлагат възможности за планиране, реализация и наблюдение на намаляването на емисиите в редица сектори, като градската мобилност, енергийната ефективност в сградите, мониторингът на замърсяването на въздуха, както и управлението на водите и отпадъците.

Като се има предвид, че по-голямата част от инвестициите за постигане на въглеродна неутралност ще трябва да бъдат направени, пряко или косвено, от граждани, собственици на имоти, комунални предприятия, разработчици на инфраструктура, предприятия и други заинтересовани страни (всъщност в настоящото проучване на Material Economics се оценява, че едва 17 % от инвестициите ще бъдат направени пряко от градовете), градовете ще играят ключова роля в мобилизирането на други заинтересовани страни чрез използване на правомощията си за планиране, ролята си на акционери в комуналните предприятия, чрез инициативи, насочени към гражданите, чрез използване на стимули и чрез катализиране на инвестиции, насочени към множество заинтересовани страни.

Ресурси и други инициативи

• Платформата за мисията на NZC ще разполага с Хранилище на знания, съдържащо казуси и примери, които да служат за вдъхновение и ориентация, както и с информационен панел, чрез който градовете да могат да следят и сравняват постигнатия напредък. Освен това тя ще включва карта на иновационните екосистеми в Европа, обхващаща клъстери, инкубатори и програми за подкрепа, които подпомагат технологични компании, предлагащи устойчиви решения за градските климатични стратегии.
• Движението „Living-in.EU“ има за цел да ускори цифровата трансформация по начин, който да подпомогне градовете и общностите да се справят с редица обществени предизвикателства, и по-специално с тези, произтичащи от климатичните промени.
• Европейски климатичен пакт.
• Инициативата „Нов европейски Баухаус“ (NEB) за преобразуване на градската среда в съответствие с принципа на климатичната неутралност.
• Декларацията от Манхайм, инициирана от ICLEI, за подкрепа на градовете при разработването и прилагането на „Местни зелени споразумения“, както и Новата харта от Лайпциг, приета през ноември 2020 г., в която се поставя специален акцент върху зеленото, справедливото и продуктивно устойчиво градско развитие.
• Национални планове за енергетика и климат.
• Политика на сближаване на ЕС.
• Градска програма за ЕС.
• Пактът на ЕС за уменията
• Механизъм за възстановяване и устойчивост и планове
• Планът REPowerEU
• Мисия на ЕС: Климатично неутрални и интелигентни градове: план за изпълнение

Програмата за Пилотни градове на NZC ще идентифицира и подкрепи европейски градове за тестване и внедряване на иновативни подходи за бърза декарбонизация в рамките на двугодишен пилотна програма, като ще работи в различни тематични области и функционални сектори в подкрепа на системна трансформация. Изборът на пилотни проекти ще се стреми да обхване всички градски системи, допринасящи за климатичната неутралност, включително мобилността, енергийните системи и застроената среда, потоците от материали и ресурси, природните зони, културните/социалните/финансовите/институционалните системи и достъпните обществени пространства. Всеки пилотен проект може да е насочен към всички или към комбинация от тези градски системи, в зависимост от контекста и мащаба на предложения пилотен проект.

Очаква се пилотните градове да тестват и внедрят иновативни решения или групи от решения на ниво град или район през целия период на пилотния проект, като изведат на преден план конкретните поуки, извлечени от иновативните пътища, с помощта на знанията, капацитета и възможностите, развити на ниво град. До края на пилотния проект следва да бъде определен ясен набор от иновативни решения, готови за внедряване, мащабиране и/или възпроизвеждане. Това може да включва нови бизнес модели, политически инициативи, иновации в управлението, модели за финансиране, както и стратегии за възпроизвеждане или мащабиране.

Избраните Пилотни градове, ще получат финансиране и практическа подкрепа от градските съветници и партньорите от консорциума NZC, за да усъвършенстват своите пилотни дейности преди започването на изпълнението, като отчетат изискванията за съответствие и обратната връзка от процеса на подбор. Докато градовете и/или местните общности, участващи в пилотните проекти, работят за привличане на допълнителни ресурси, платформата „Mission Platform“ ще им съдейства при осигуряването на средства и финансиране за пълното изпълнение, както и за последващите усилия за възпроизвеждане и разширяване на инициативата.

Накрая, ще бъдат организирани множество дейности за насърчаване на обмена на опит между пилотните градове като ключов елемент за изграждане на капацитет, възпроизвеждане на успешни иновации и задълбочаване на взаимоотношенията. Програма за побратимяване (Програма за градско учене) ще свърже всеки Пилотен град с два или три побратимени града от държавите-членки на ЕС и асоциираните държави (H2020). Усилията за побратимяване имат за цел да се изгради приобщаващо участие в ефективни действия за климата, да се насърчат справедливи преходи и да се изгради социално сближаване.

Координацията на и между избраните пилотни проекти е необходимост както на ниво град, така и на ниво ЕС, за да се създаде разнообразие от доказателства, показващи пътища за по-нататъшна и дълбока трансформация в европейските градове и в целия Европейски съюз. Следователно процесът на подбор на пилотни проекти има за цел да създаде стратегическо портфолио, в което всеки пилотен проект има потенциал да тества и демонстрира жизнеспособността на път към промяна в конкретен контекст. Заедно пилотните градове се допълват взаимно, за да нарисуват картина на това как би могла да изглежда системната промяна.

Добри пилоти:

• започнете с признанието, че, по думите на Плана за изпълнение на мисията на ЕС „Климатично неутрални и интелигентни градове“,
  „Основната пречка пред климатичния преход не е липсата на екологични и интелигентни технологии, а способността да се приложат на практика. Настоящата фрагментирана форма на управление, проектирана и разработена за традиционните градски дейности и услуги, не може да доведе до амбициозен климатичен преход. Ето защо е наложителна системна трансформация.“
• да се стремим към системна трансформация чрез целенасочено съчетаване на множество лостове за промяна, за да се изгради капацитет за ускоряване на въздействието. Тези усилия могат да се съсредоточат върху една или няколко ключови области на емисиите
• се основават на местното разбиране и съвместната самооценка на основните пречки или възможности за ускоряване на климатичния преход, пред които е изправен даден град. Поради това пилотните градове се фокусират върху ключовите следващи стъпки (т.е. интервенции, водещи до пробиви и/или преломни точки), които градът трябва да проучи, за да намали вредните си емисии, с участието на множество участници от цялото общество
• да се тества комбинация от иновации в различни области на промяната в рамките на една емисионна област или чрез обединяване на различни емисионни области например в рамките на цялостен подход на ниво квартал, или чрез нови механизми за управление на ниво град, които изграждат системни капацитети за ускорена промяна
• да засилят организационния аспект, за да се насърчи култура на „радикално сътрудничество“, с цел поддържане и разширяване на съвместните действия за постигане на Климатична неутралност в цялото общество

Освен това платформата Mission Platform ще подпомага пилотните градове в:

• да се даде тласък на вътрешни промени в общинските съвети, като се създадат стабилни междуведомствени структури, свързани с висшето ръководство на градовете
• да се насърчава изграждането на стабилни връзки между заинтересованите страни в града: други публични администрации (регионални/национални), частния сектор, академичните среди, гражданското общество и гражданите, както и средствата за масова информация
• да подкрепи усилията за постигане на Климатична неутралност в градовете на национално равнище чрез „ефект на снежната топка“, свързващ пилотните проекти с преобразуването на други градове в същата страна

Пилотните градове ще:

• да ускорят собственото си учене за това как да постигат пробиви и да преодоляват системни пречки, както и
• да покажат разнообразие от пътища към прехода, от които други градове в Европа могат да почерпят опит и да приспособят към собствения си контекст

Когато е възможно, дейността на пилотните градове ще се основава на техните минали и/или настоящи иновационни инициативи, като се обръща внимание на натрупания опит и се определят необходимите мерки за ускоряване на промените.

Илюстративни примери

• Пилотният град се фокусира върху интегриран преход към устойчива мобилност, като използва ролята на общинската администрация в областите на технологиите, финансите, регулирането, гражданското участие и различните видове договори.
• Пилотният град се фокусира върху енергийния преход на ниво „цели квартали“, като свързва застроената среда с енергийните системи чрез проучване на нови финансови инструменти, политики за градоустройство и модели на управление, подпомагани от цифрови технологии.
• Пилотният град се фокусира върху проучването на нови възможности за обработка на данни в съчетание с регулиране, ориентирано към резултатите, и реформа в обществените поръчки, като работи с представители от всички сектори, свързани с емисиите в града, с цел по-добро съгласуване на наличните ресурси и отваряне на нови източници на финансиране.

Дата / Час (CET)	Артикул	Връзка
март 2022 г.	Точка: Ранно обявяване на графика за подаване на кандидатури на уебсайта на проекта	Уебсайт на NZC
юни 2022 г.	Публикация: Наръчник за участниците На конференцията на NZC през юни 2022 г. ще бъде представен наръчник за пилотните градове, чиято цел е да подпомогне градовете при изготвянето на предложения за участие в отворената покана. Публикация: Насоки за кандидатстване Насоките за поканата, включително критериите за допустимост, оценка и подбор, ще бъдат публикувани както на уебсайта на NZC, така и на портала „Mission Portal“ и на портала за възможности за финансиране и търгове на ЕС в категорията „Покани за каскадно финансиране“	Платформа NZC Мисия на ЕС: Климатично неутрални и интелигентни градове | Европейска комисия Финансиране и търгове (europa.eu)
27 юни 2022 г. 4 юли 2022 г. 5 септември	Програма „Пилотни градове“ на NZC: Цели, подход, кандидатстване Програма „Пилотни градове“ на NZC: Критерии за подбор и процедура за подбор Информационна сесия по технически въпроси Открит форум	27 юни 4 юли
Понеделник, 5 септември 2022 г. (12:00 ч. CEST)	Започва приемането на заявки В 12:00 ч. по Централноевропейско лятно време (CEST) в понеделник, 5 септември, ще бъде пуснат в експлоатация модулът за кандидатстване и управление на безвъзмездни средства на NZC. Градовете ще могат да се регистрират в модула чрез портала на NZC Mission и да създадат предложение с основна информация. Градовете ще могат да запазват предложението си и да се връщат към него по всяко време до крайния срок за подаване, посочен по-долу	Платформата NZC
юни – октомври 2022 г.	Публикация: Често задавани въпроси (FAQ) В периода от юни до октомври 2022 г. ще бъде създаден и актуализиран файл с често задавани въпроси (FAQ).	Платформата NZC
Петък, 4 ноември 2022 г. (23:59 ч. CET)	Краен срок за подаване на заявки Краен срок за подаване на пълния пакет документи. Предложения, получени след тази дата, няма да бъдат приемани. Не се разрешават удължавания на срока, а промени в предложението след подаването му не са възможни. Препоръчваме ви да определите свой собствен вътрешен краен срок преди тази дата.	Платформата NZC
ноември 2022 г. – януари 2023 г.	Преглед и подбор Предложенията ще бъдат проверени за съответствие с критериите за допустимост (етап 1), а допустимите предложения ще бъдат разгледани от независими външни експерти (етап 2). Предложенията, които достигнат минималния праг на оценка съгласно определените критерии, ще преминат към окончателния подбор (етап 3). Повече информация за тези етапи ще бъде публикувана заедно с указанията за конкурса при стартирането му.
28 февруари 2023 г.	Съобщаване на решения Кандидатите ще получат официални резултати, придружени от обратна връзка.
март 2023 г.	Изготвяне на договори Заявките бяха коригирани в съответствие с отзивите относно съответствието и подбора. Проведоха се проверки за надлежна проверка и бяха финализирани преработените планове на проектите.
март 2023 г.	Публикуване на резултатите от поканата и избраните Пилотни градове Успоредно с процедурата по възлагане на поръчки списъкът с избраните Пилотни градове ще бъде публикуван на платформата на NZC и разпространен чрез комуникационните канали на NZC. Той ще съдържа описание, което да илюстрира избрания набор от проекти.	Платформата NZC

Кандидатите за участие в пилотната програма на NZC за градове ще разполагат с редица възможности за подкрепа и насоки при подготовката и подаването на предложение по поканата, като например: — Пилотни градове.

1. Наръчник за програмата „Пилотни градове“ на NZC
   Настоящият наръчник има за цел да запознае кандидатите с пилотната програма на NZC за градове и съдържа подробен преглед на рамката на програмата, предвидения подход и очакваните резултати, както и основните понятия и терминология. — Пилотни градове.
   
   Кандидатите се насърчават да използват съдържанието на настоящия наръчник като вдъхновение за разработване на идеи за пилотни дейности и за съобразяването им с Програмата за Пилотни градове на NZC, включително с критериите за оценка и подбор.
2. Информационни срещи
   С пускането на този наръчник консорциумът NZC е планирал и поредица от информационни сесии, чиято цел е да подпомогнат и насочат градовете при разработването на идеи за пилотни дейности и изготвянето на предложения. Информационните сесии ще обхванат:
   • Програма „Пилотни градове“ на NZC: Цели, подход, кандидатстване
   • Критерии за подбор и процедура за подбор
   • Информационна сесия по технически въпроси
   • Открит форум (въпроси и отговори)
3. Портал за мисии
   Кандидатите ще трябва да се регистрират в портала на NZC Mission, преди да подадат заявление за участие в пилотната програма на NZC за градове, което ще им даде достъп до различни ресурси, както и до самия модул за кандидатстване по поканата. — Пилотни градове.
   
   Порталът „Мисия“ ще предостави на градовете достъп до:
   
   • Модул за въвеждане в работата на NZC
   • Примери от практиката
   • Пространство за сътрудничество между равнопоставени участници
   • Хранилище на знания
   • Модулът за управление на покани и безвъзмездни средства
   • Технически указания за системата (модул за управление на покани и безвъзмездни средства)
   • Бъдещи версии на настоящия наръчник
   • Контакти за „City Advisors“ и „City Expert Support Facility“
   Освен настоящия наръчник, на портала на мисията ще бъдат публикувани редица документи и/или съпътстващи материали, свързани с поканата (като насоки, приложения, често задавани въпроси и други съответни документи). Кандидатите се приканват да ги преглеждат редовно за евентуални актуализации, докато работят по своите заявления. Конкретни въпроси, на които не е даден отговор нито в настоящия наръчник, нито на портала на мисията, трябва да се отправят на адрес: pilotcities@netzerocities.eu

Програмата NZC City Learning е многомесечна инициатива, чиято цел е да споделя знания и да изгражда капацитет сред пилотните и Побратимени градове [Twins], участващи в програмата. В основата ѝ стои стратегията за постигане на въздействие чрез взаимно обучение. Взаимното обучение е образователен подход, при който се свързват двама или повече учащи с подобен опит, което им позволява активно да допринасят за взаимното си развитие чрез обмен на знания и съвместно решаване на проблеми.

В NZC прилагаме този принцип, като свързваме всеки Пилотен град (или, в случай на кандидатстване на група градове, самата група) с два или три „побратимени“ града. Тези „побратимени“ градове ще бъдат градове с подобен контекст като пилотните градове и вероятно ще се сблъскват с подобни предизвикателства. Тези сходства могат да се основават на географски, национални, социално-икономически или други подобни фактори. По този начин NZC цели да разшири въздействието на работата на пилотните градове извън първоначалната група. По време на програмата NZC ще насочва тези градове чрез поредица от онлайн и лични срещи. Целта на тези срещи е да се създаде ясно разбиране за предизвикателствата на всеки от тях и да се обменят или генерират потенциални решения. Предвижда се всеки пилотен град да посети своя партньорски град веднъж с малка делегация, а партньорските градове също да посетят пилотния град веднъж.

Тази програма е задължителна част от Програмата за Пилотни градове. Поради това в бюджета на пилотния град ще трябва да бъде заделен определен процент от човешките ресурси. Екипът на програмата ще се свърже с пилотните градове, за да разработи персонализирани профили на градовете, с цел да се гарантира висококачествено съответствие при подбора на партньорите. Настоящият график предвижда обявяване на поканата за партньори през юни 2023 г. и стартиране на програмата през септември 2023 г. По този начин пилотните градове ще имат време да разработят своите дейности и да съберат първоначални данни. По-късно ще бъде предоставена допълнителна информация на пилотните градове.

Десет съветници по въпросите на климатично неутралните градове ще бъдат избрани измежду партньорските организации на консорциума NZC, за да подпомагат градовете от програмите „Мисия“, „Пилотни“ и „Побратимени“ в стратегическото осъществяване на системна промяна и в преследването на амбициите на програмата „Мисия“. Дейностите ще включват подпомагане на градовете за достъп до Платформата за използване на инструменти и ресурси, улесняване на обмена между градовете и свързването им с партньори по проекта и експерти, изграждане на значимо сътрудничество между градовете, участващи в Програмата за Пилотни градове и Програмата за обучение на градове, както и постоянна подкрепа и насоки и съвети за промяна на системите, включително идентифициране на нуждите и съдействие при процеса на кандидатстване към Механизма за експертна подкрепа на градовете (повече за тази услуга по-долу). — Побратимени градове.

Ще бъде създаден Механизъм за експертна подкрепа на градовете (CESF), който да подпомага пилотните градове с пряка експертна подкрепа, съобразена с обхвата на пилотните дейности. CESF ще обслужва нуждите на пилотните градове от експертиза по целеви дейности, които изискват или бизнес способности извън NZC, или нива на усилие, надхвърлящи първоначалното разпределение към съществуващ партньор на NZC. Центърът ще бъде пуснат в действие веднага след процеса на подбор на пилотните градове. Градските съветници ще работят с пилотните градове, за да определят изискванията за подкрепа и експертиза, които да бъдат подадени към Центъра чрез специален формуляр за кандидатстване.

Подкрепата ще бъде осигурена както от партньорите в консорциума NZC, така и – в случаите, когато в рамките на самия консорциум липсва необходимата експертиза, която обаче е от решаващо значение за правилното разработване и изпълнение на пилотните дейности – чрез ангажиране на външни страни и/или местни партньори, включително от общността на практиката (CoP) на NZC. Местни партньори ще бъдат ангажирани, когато са необходими ограничени ресурси за контекст, култура и/или езикови умения, или когато се изисква по-интензивен местен капацитет.

НЗК CoP действа като застъпник на методологиите на НЗК извън рамките на проекта и като платформа за свързване на градовете с експерти. Това е виртуално пространство, където градовете могат да публикуват своите нужди, както и хранилище, в което практикуващите специалисти могат да се обединяват в групи според географското си местоположение и специализацията си и да участват в събития, подкасти, уебинари, обучения и сертификационни програми, основани на Хранилище на знания на НЗК. — Хранилище на знания.

Социалната мрежа и пространството за сътрудничество P2P представляват ключовия модул в портала „Mission“ за взаимодействие между потребителите, включително градовете, консорциума NZC и по-широката общност на NZC. Пилотните градове ще го използват за:

• Срещи, обмен на контакти и сътрудничество с други градове от мрежата NetZeroCities по отношение на дейности, идеи, мнения и иновации
• Предоставяне на онлайн пространство за сесии за виртуално осмисляне
• Създаване и обединяване на групи от градове, работещи по конкретни теми
• Сътрудничество с Побратимени градове и развитие на партньорските връзки
• Споделяне на събитията, идеите, прозренията и иновациите в техния град
• Запознаване и публикуване на информация за събития, организирани от партньорски градове, или за други интересни събития
• Създаване на консорциуми от градове с цел привличане на външно финансиране
• Провеждане на частни, двустранни разговори

Елементът социална мрежа на модула осигурява отворена мрежа, достъпна за всички, като предоставя платформа за свободна дискусия и публикуване на съобщения в цялата общност на NZC. Той ще бъде и началната страница на портала след влизане в системата, с връзки към основно съдържание в други модули, като например „Хранилището на знания“ и функцията за отчитане на данни в „Таблото на града“

Платформите страници на групи осигуряват пространство за по-структурирани и продължителни взаимодействия, като предлагат възможности за споделяне на документи, онлайн срещи и съвместна работа. Потребителите могат да определят настройките за поверителност, така че ще има набор от „отворени“ и „затворени“ функции, за които потребителите могат да определят настройките за поверителност. Ще бъдат създадени страници на групи както за тематична работа, така и за работните групи по програмата „City Learning“ („twin“)

Страниците срещи и събития предлагат функционалност за уебинари/сесии за осмисляне/обучителни събития.

Хранилище на знания

Хранилище на знания на NZC/Mission Platform ще включва изключително изчерпателен преглед на примери за най-добри практики от градове в цяла Европа. Целта на базата данни е да вдъхнови градовете да предприемат конкретни действия за постигане на Климатична неутралност на всеки етап от веригите на стойността, като обхващат всички градски системи, за да се постигне по-широко въздействие

Той ще включва:

• Най-съвременни решения (групирани по основни тематични области, в които трябва да се предприемат действия в различните сектори, в които емисиите трябва да бъдат намалени)
• Преглед на решенията по проектите по програма „Хоризонт 2020“ (структуриран по същия начин)
• Мултимедийни казуси (за мерки за борба с климатичните промени)
• Примери за социални иновации
• Казуси за методите за ангажиране на гражданите и заинтересованите страни
• База данни за нормативната рамка
• Информационен ресурс за източници на финансиране

Освен ресурса „Хранилище на знания“, платформата NZC/Mission ще предлага на градовете персонализирана експертна подкрепа за по-задълбочено проучване на конкретни решения, концепции, пречки и съпътстващи ползи чрез Механизма за експертна подкрепа на градовете (раздел 3.2 от настоящия наръчник).

Работата по трансформацията на системата изисква силен политически и обществен мандат. Тя предполага мащабни промени в условия на несигурност. Това неизбежно ще доведе до сътресения и промени, които ще се отразят в ежедневието на хората. За да се утвърди тази промяна, ще бъде важно да се възприемат нови форми на управление, които поставят акцент върху сътрудничеството, участието и експериментирането.

За да се направи трансформацията на системите възможна в градски мащаб, е необходимо да се развие дълбоко разбиране за съпътстващите ползи и взаимосвързаната стойност. Ако положителните ефекти от климатичния преход върху например здравето, благосъстоянието/качеството на живот, местната икономика и образованието не бъдат признати, винаги ще бъде по-трудно да се докаже, че той е рентабилен. Отказът от признаването само на ползи, които са измерими и могат да се изразят в пари, означава, че градовете могат смело да изложат положителна и цялостна визия за бъдещето, която признава множеството взаимозависимости между отделите.

Един от основните принципи на програмата „Пилотни градове“ на NZC е първо да се разберат проблемите, попадащи в обхвата на пилотните дейности, както по отношение на емисиите на парникови газове, така и по отношение на структурните, техническите, институционалните, социално-икономическите и културните пречки пред промяната.

В предложенията си за пилотната програма на NZC за градове градовете ще бъдат помолени първо да определят градските системи, върху които ще работят, областите на емисиите, свързани с тези градски системи, и настоящите пречки пред трансформационната промяна, а след това и потенциалните системни решения или иновации, които да бъдат внедрени и от които да се почерпят поуки през двете години на инициативата. — Пилотни градове.

Постигането на нулеви емисии в градовете ще изисква значителни намаления и компенсационни мерки във всички градски системи, например: енергетика, транспорт, сгради, храни, вода, използване на материали, и свързани сектори, генериращи емисии, например: електроенергия от електропреносната мрежа, промишленост и производство, селско и горско стопанство, обработка на отпадъци и др. За тази цел трябва да се внедряват и прилагат технологии и иновативни решения.

Ще бъдат необходими действия в целия град, като акцентът ще бъде поставен върху следните приоритети (взети от Информационния пакет на ЕС за градовете от Мисия „Градове“):

• Намаляване на емисиите от изгарянето на изкопаеми горива във всички сгради и съоръжения (статична енергия), тъй като сградите са отговорни за 40 % от енергопотреблението в градовете. Насърчаване на сгради с нулеви въглеродни емисии, намаляване на енергопотреблението в сградите, подобряване на енергийната ефективност на сградния фонд, електрификация и преминаване към възобновяеми енергийни източници.
• Намаляване на емисиите от потреблението на електроенергия и от топло- и охладителните мрежи (производство на енергия) чрез насърчаване на по-устойчиво производство на енергия: нисковъглеродна енергия, зелена енергия, развитие на възобновяеми енергийни източници и използване на електроенергия от възобновяеми източници с цел пълно декарбонизиране на енергоснабдяването.
• Намаляване на емисиите от изгарянето на изкопаеми горива с всички превозни средства и транспорт, като същевременно се насърчават по-екологични и по-безопасни начини на придвижване, обществен транспорт, ходене пеш и каране на велосипед, както и използването на въглеродно-неутрални и алтернативни горива.
• Намаляване на емисиите от отпадъци, генерирани в границите на града, чрез прилагане на подхода кръгова икономика за минимизиране на използването на ресурси и образуването на отпадъци, замърсяване и въглеродни емисии
• Намаляване на емисиите, произтичащи от и посредством промени в земеползването, включително селското стопанство, горското стопанство и други форми на земеползване. В тази връзка прилагането на решения, основани на природата също е от ключово значение за справянето с остатъчните емисии, като например създаването на въглеродни поглъщатели.
• Намаляване на емисиите от химични процеси в промишлеността, превръщане на промишлеността в по-екологична и по-устойчива.

Цифровата свързаност в градовете също е ключов приоритет с междусекторно значение за подобряване и подкрепа на напредъка
всички градски процеси и вземането на решения както от страна на общините, така и от страна на жителите. Цифровата свързаност и инструментите могат да спомогнат за обединяването и анализа на данни, като подпомагат по-ефективното и устойчиво изготвяне на политики и градоустройствено планиране чрез предоставяне на информация и аналитични данни. Дигитализацията, цифровата свързаност и инструментите могат да спомогнат за обединяването и анализа на данни, като подпомагат по-ефективното и устойчиво изготвяне на политики, градоустройствено планиране и функциониране на градските енергийни системи (наред с други неща), чрез предоставяне на информация и аналитични данни. Цифровизацията може да подобри качеството на живот в градовете в множество области (сигурност, здравеопазване, мобилност и др.), например като подпомага вземането на решения, основани на данни, които ще донесат ползи за гражданите и потенциално ще намалят енергопотреблението.

Преходът на градовете към нулеви нетни въглеродни емисии е изпълнен с структурни, технически, институционални, социално-икономически и културни бариери. Значителна част от общите им емисии на парникови газове е свързана със сложни области, които не представляват единичен проблем, а мрежа от взаимосвързани проблеми. Още по-лошото е, че те често са противоречиви. Поради това проблемът за един заинтересован участник в града може да се окаже възможност за друг.

За да ускорят постигането на целите си за Климатична неутралност, градовете трябва не само да обхванат сферите на емисиите, но и да разберат в дълбочина проблемите и препятствията, с които се сблъскват, с цел да преминат от единични решения към по-интегрирани и цялостни „портфейлни“ подходи, способни да катализират системна трансформация. Това означава:

• Разбиране на разликата между настоящите емисии и плана за намаляване, съобразен с Парижкото споразумение,
• създаване на цялостна представа за междусекторните и интердисциплинарните основни проблеми/пречки, които възпрепятстват разработването на желания път, и
• съвместно разработване на различни възможни набори от мерки, включващи различни заинтересовани страни, за преодоляване на пречките.

Илюстративни примери и казуси
Често срещаните пречки могат да са свързани с липса на умения и недостатъци в системите за данни, политическа несъгласуваност, проблематични управленски структури, липса на финансови стимули или неблагоприятни културни и поведенчески модели – всички те могат да засегнат всякакви градски системи и свързаните с тях области на емисии, като мобилност, енергетика и сгради. Ето няколко примера / казуса за това как задълбоченото разбиране на взаимосвързаните пречки и проблемни области помогна за създаването на нов път:

• Енергийни сервизни компании (ESCO) са успешни примери за обединяване на междусекторни предизвикателства в едно цялостно решение, като се използва експертният опит в областта на интегрирането на системи за едновременното решаване на множество проблеми, включително проектиране и реализация на проекти за енергоспестяване, модернизация, енергосъхранение, аутсорсинг на енергийна инфраструктура, производство и доставка на електроенергия, както и управление на риска.
• „Единните гишета“ могат да помогнат на собствениците на жилища и сгради, като им предоставят единен достъп до евтини решения за цялостно обновяване на жилищата.Този модел на програма се прилага в редица европейски държави, както е документирано в сборника от казуси на Европейската комисия Единен център за енергийна реновация на сгради. Програмата за „едно гише“ за дълбоки енергийни обновявания е подобна на влизането в автосалон и избора на марка и модел, характеристики и естетически спецификации, както и план за финансиране и поддръжка наведнъж. Приложена към обновяването на цялото жилище, тази програма позволява на жителите и собствениците на сгради да определят своите нужди от обновяване, да се свържат с изпълнители и да използват множество източници на финансиране от различни места, за да гарантират, че всички мерки са достъпни на ниска цена или безплатно за участниците, отговарящи на условията. В своето постъпково ръководство Как да създадете център за комплексна енергийна реновация на жилища, Innovate определя 7 основни услуги на центъра: Дългосрочно и достъпно жилищно настаняване; Процеси на ангажираност; Продукти, изработени по поръчка; Енергийна реновация и финансов план; Инструменти за комуникация и маркетинг; Координация на процеса; и Гаранция за резултати. Те също така определят три потенциални нива на обслужване – от улесняване и координация до „всичко включено“.

Ето няколко примера за това как едно техническо решение може да се провали, защото взаимовръзката между препятствията и проблемите не е била добре разбрана:

• институционална инерция и зависимост от избрания път: Например, преминаването към интелигентна (цифрова) електроенергийна мрежа може да доведе до отрицателно въздействие върху околната среда поради енергията, необходима за изчислителните операции по управление на данните. Ето защо важен въпрос е дали повече емисии се дължат на неефективна мрежа или на ефективна мрежа, базирана на данни, поддържана от голяма изчислителна мощност. Към днешна дата няма убедителни проучвания, които да подпомогнат изводите в тази област.
• Липса на приемане/възприемане от страна на потребителите: Например, преминаването към активни или споделени начини на придвижване може да бъде възпрепятствано от културни фактори, като например възприемането на автомобила като символ на социален статус. Автомобилите все още се възприемат като ценно и желано притежание. Тези възприятия могат да се окажат пречка за промяна в поведението и да затруднят преминаването към ходене пеш, каране на велосипед или споделена мобилност.
• Пазарна мощ и политическо влияние на установените оператори: Достъп до капитал и разходи за капитал: е основен фактор за стартирането на системни иновации. Освен стимулирането на инвестициите чрез данъчна политика или субсидии, ще са необходими финансови иновации, които да спомогнат за намаляване на разходите по набирането на средства за инвестиции и за по-сигурно и бързо набиране на средства. Например, строителството с дървен материал, съчетано с подход на кръгова икономика, може драстично да намали емисиите от обхват 3 в един град, които, макар и все още нерегулирани, често съставляват най-голямата част от емисиите, за които градът е отговорен. Пазарът за дървено строителство обаче трябва да бъде създаден от нулата. Градовете имат роля в намаляването на рисковете, свързани с въвеждането, за участниците, за да се даде възможност за прехода.
• Технологични траектории и „заключване“ в дадена система: Например, твърде често инвестициите се насочват към традиционни инфраструктурни проекти в областта на транспорта и енергетиката поради значителните вече направени капиталови инвестиции, както и поради технологичната и институционалната зависимост.

Както стана ясно от предходните раздели, проблемите, с които градовете се сблъскват при справянето с климатичните промени, са свързани с множество сложни системи, съставени от различни елементи – природни, технологични, социални, културни, взаимоотношения и институционални – които са дълбоко взаимосвързани. Повечето подходи към действията за климата се опитват да се справят с тази сложност, като разбиват проблема на по-малки части и се фокусират върху всяка отделна част поотделно. Това често пренебрегва както връзките между проблемите, така и основните причини. Ето защо програмата NZC Пилотни градове Programme ще подходи към климатичните предизвикателства на градовете чрез системни иновации за промяна на системите.

Пилотните градове ще получат подкрепа за справяне с проблемните области, които предлагат най-голям потенциал за създаване на нови пътища за преход. Те ще се сблъскат с често уникалната и сложна динамика на една или няколко области, свързани с емисиите (например мобилност, енергийни системи, и др.), като същевременно проучват комбинаторни лостове за промяна (например данни и технологии, управление и политики, финанси, култура и участие, както и социални иновации) с изричната цел да постигнат идентифициране пробиви и преломни моменти. Тези холистични подходи, съчетани с поредица от съгласувани действия, които почти със сигурност ще включват сътрудничество между множество заинтересовани страни, могат изрично да генерират съпътстващи ползи и да предизвикат множество положителни верижни реакции на промяна.

Този подход се нарича „системно мислене“: разбиране и анализиране на проблемите, като се поставя акцент върху това как частите на една система са свързани помежду си. Целта му е да се постигне „системна иновация“: цялостна трансформация на системата, която да се справи със сложни проблеми чрез въздействие върху взаимозависимостта между множество лостове за промяна – като изграждане на капацитет и способности; култура, участие и социална иновация; управление, политика и регулиране; финанси и бизнес модели; технологии.

Системната иновация е ориентирана към решаването на проблеми, отнема време и може да се разглежда като период на преход. Основната роля на публичната политика е да проучи и определи тези пътища на преход – и именно това пилотните дейности ще помогнат на градовете да направят.

Пример за верижна реакция от промени са субсидиите за слънчевата енергия, които доведоха до разрастването на този сектор. Това от своя страна е довело до бързо понижение на цените на слънчевата енергия и съответно до по-нататъшен растеж – в резултат на което слънчевата енергия в момента е най-евтината форма на енергия в историята (Carbon Brief). Пробивите могат също да се отнасят до преодоляването и/или отключването на дълбока бариера пред промяната – например промяна в начина, по който градската управа взаимодейства с гражданите, управлява данните или количествено измерва ползите от своите програми, и могат да отворят безброй други възможности за промяна.

Илюстративни примери и казуси

Примери за инструменти и практики в областта на системните иновации

• Публикацията на Future Stewards 10 инструмента за системна промяна към свят без въглеродни емисии съдържа кратки обяснения на редица методи за системна промяна, както и конкретни примери за всеки от тях.
• ПРООН разработва методология, основана на портфейлния подход – в най-новата им публикация „Системна промяна: Наръчник за прилагане на портфейлни подходи“ се описва подробно натрупаният опит и се представят примери от тяхната работа.
• Програмата „Viable Cities“ в Швеция работи с 23 общини за внедряване на системен подход към климатичния преход с цел постигане на Климатична неутралност до 2030 г. „Viable Cities“ е стратегическа иновационна програма в Швеция, фокусирана върху прехода към климатично неутрални и устойчиви градове. Мисията на програмата е климатично неутрални градове до 2030 г. с добро качество на живот за всички в рамките на планетарните граници. „Viable Cities“ е катализатор за нови форми на сътрудничество между градове, индустрия, академични среди, изследователски институти и гражданското общество. Целта е да се промени начинът, по който шведските градове функционират, в съответствие с националните, екологичните и климатичните цели, както и с международните ангажименти, свързани с Глобалните цели за устойчивост – Програма 2030 – и Парижкото споразумение. Програмата обхваща периода 2017–2030 г. и се изпълнява с подкрепата на Vinnova, Шведската енергийна агенция и Formas, като отговорният орган е Шведската енергийна агенция.
• Множество казуси от ОИСР са достъпни от страница 76 на техния доклад „Системни иновации: Обобщаващ доклад, обхващащ устойчиво жилищно строителство, модернизация, интелигентни градове, електромобилност, зелен растеж, дългосрочни грижи и политики за клъстери.
• Освен европейските случаи, в American Journal of Community Psychology специалното издание, посветено на промяната в системите, са анализирани редица примери, които обхващат процес за справяне с институционалния расизъм в системата на здравеопазването; стратегия за извличане и промяна на менталните модели, използвани от членовете на междуведомствени екипи; усилия за създаване на здравно компетентна общност в селска общност в Южна Африка, засегната от ХИВ/СПИН; усилия за практическо изследване с полицейско управление в подкрепа на прехода към общностно полицейско обслужване и др.
• Демонстрация на системни решения за териториално внедряване на кръговата икономика

Примери за липса на системно-иновативен подход

• Класически пример за това е пазарът на жилища. Правителствата често се намесват от страна на предлагането (например чрез строителство на социални жилища или улесняване на достъпа на групите с по-ниски доходи до частния пазар чрез регулиране на наемите), но се намесват и от страна на търсенето чрез фискална и данъчна политика, за да стимулират придобиването на собственост, което може да доведе до търсене на ренти и наддаване на цените. Това от своя страна може да доведе до допълнителни интервенции от страна на предлагането с нежелани последици и запазване на първоначалния проблем (липса на достъпни жилища), както и до създаване на нови (балони на пазара на жилища, разрастване на градовете) (ОИСР, 2015 г.).

Няма универсално решение, което да гарантира постигането на нулеви нетни емисии в един град. Това означава, че целенасоченото съчетание на множество мерки е необходим елемент за постигането на Климатична неутралност. Целта на пилотните дейности е следователно да се създадат и приложат портфейли от мерки, които въздействат върху множество лостове за промяна, с други думи – които въздействат едновременно върху няколко различни, но взаимосвързани елемента на даден проблем, чрез многобройни, но взаимно допълващи се мерки. Пилотните дейности, които отварят пътища към пробиви в намаляването на емисиите, са тези, които задействат няколко взаимно подсилващи се динамики в областта на технологиите; управлението и политиките; финансите и бизнес моделите; културата, участието, социалните иновации и справедливия преход; изграждането на капацитет и способности, за да се ускори трансформационната промяна в една или няколко области на емисиите.

NetZeroCities класифицира факторите за промяна в:

• Технология: инструментите, средствата или инфраструктурите, независимо дали са материални или нематериални, които се използват за решаване на практически проблеми. Примери (неизчерпателен списък): превозни средства като велосипеди или влакове; информационни технологии като софтуер, оптични кабели или изкуствен интелект; оборудване за производство, съхранение или разпределение на енергия; стационарни енергийни системи като термопомпи, строителни технологии.
• Управление и политика: процесите, чрез които се предоставя власт, се вземат решения и се договарят, прилагат и променят правила, както и самите правила под формата на закони, норми и разпоредби.
• Финанси и бизнес модели: представлява механизмите за осигуряване на финансиране, както и начините, по които създаването на стойност се концептуализира и описва в организациите.
• Култура, участие и социална иновация: социално поведение и норми, включително тези, които определят как хората, индивидуално или в група, участват в демократичното вземане на решения, както и начините, по които те разработват и прилагат решения за подобряване на индивидуалното и колективното благосъстояние и благоденствие и за справедлив преход.
• Изграждане на капацитет и способности: подобряването на организационните ресурси (човешки ресурси, оборудване, финансови средства, времето и енергията на хората) и на уменията, знанията, нагласите и поведението с цел постигане на резултати.

Илюстративни примери и казуси

• Модернизация е една от обещаващите области за действие с цел намаляване на емисиите, но ни поставя пред редица предизвикателства. Технологията съществува, но все още има пречки при изготвянето на бизнес модели, които да отразят икономическия мултипликационен ефект от модернизацията. Собствениците на жилища често нямат мотивация да участват в програми за модернизация, а трудността при включването на по-широки съпътстващи ползи може да направи модернизацията по-малко привлекателна, а механизмите за координация между участниците и управлението, било то чрез общностно визионерство или договори за енергийна ефективност, могат да блокират процеса. Много експерименти се занимават само с една от тези пречки и затова рядко успяват да увеличат въздействието си. Неуспехът на британската програма „Green Homes Scheme“ беше скорошен пример за ограниченията на този подход. Пилотните градове на NZC трябва да действат по множество лостове за промяна. В случая с обновяването това би означавало експериментиране с финансови и бизнес модели, които отключват създаването на бизнес случай, включващ съпътстващи ползи и мултипликационни ефекти, в съчетание с интервенции в областта на културата, участието и социалните иновации, които работят със собствениците на жилища за изграждане на приемане и създаване на ангажираност за обновяване на ниво квартал или град.
• Друг пример, взет от доклад на ОИСР от 2015 г. относно системните иновации, е, че застаряващите общества могат да доведат до намаляване на работната сила, увеличаване на разходите за здравеопазване и свиване на данъчната основа. Краткосрочните политики за ограничаване на трудовата миграция могат в дългосрочен план да влошат съкращенията на работната сила, предизвикани от застаряването. Иновациите и технологиите са несъмнено част от решението, но сами по себе си не са достатъчни. Всъщност технологиите трябва да вървят ръка за ръка с други лостове за промяна, за да се справят с икономическите и социалните предизвикателства, и ще изискват допълнителни иновации в организациите и институциите за тяхното прилагане, както и приемане от страна на потребителите/гражданите.

Социалната иновация има много определения, но в същността си представлява форма на иновация, която е социална както по своите цели, така и по своите средства (Murray et al., 2010): това означава разработване на нови идеи, услуги и модели, които по-ефективно отговарят на социалните предизвикателства (ЕК, 2020). В широк смисъл това означава, че става дума за иновация, която е „социална“ по отношение на целите, процеса и резултатите си. Като такава тя предоставя възможности на градовете да:
(1) да предлагат решения на местни, неудовлетворени социални нужди;
(2) да ангажира участниците в системата в съвместното проектиране и съвместното разработване на решенията (и по този начин да допринесе за намаляване на рисковете, свързани с иновациите);
(3) да оказва дългосрочно, положително социално въздействие на различни нива (географско, обхват на предизвикателствата); и
(4) да допринесе – чрез ангажиране на множество участници в процеса на развитие и чрез изграждане на капацитет – за културни и поведенчески промени, които подкрепят развитието на устойчиви и адаптивни иновационни екосистеми, способни да обединят участници и ресурси около конкретни цели.

Социалната иновация може да се превърне в стратегически актив за NZC и инициативата „Пилотни градове Call“ по следните начини: Подходите за социални иновации могат да помогнат на градовете да възприемат различни модели за участие и приобщаващо развитие с цел преодоляване на конкретни предизвикателства (вж. City Studio; City Lab Mannheim; проектът „Gendered Innovation“); както и да мобилизират участниците в екосистемата около инициативата „Мисия“ (вж. Местни енергийни общности (инициативата „Мисия“ във Валенсия);

Освен това те могат да допринесат за създаването на благоприятна среда за иновации (изграждане на капацитет чрез ангажираност; мобилизиране на мрежи за справяне с предизвикателствата) (вж. „Суперблоковете“ във Витория-Гастейс (и Гражданския пакт за устойчива мобилност)) и да подпомогнат разширяването и разпространението на съществуващите решения за декарбонизация.

На по-фундаментално ниво социалните иновации могат да допринесат за промяната на социалните практики и за изграждането на устойчива и адаптивна иновационна екосистема чрез укрепване на капацитета и учене чрез практика (вж. програмата „Viable Cities“; екоселището Cloughjordan).

Освен това, в рамките на поканата за Пилотни градове социалната иновация предлага начини за привличане на териториални/градски участници в плана за действие (например чрез разработване и създаване на набор от решения за мисията, било то чрез разширяване на съществуващите решения или чрез разработване на нови) и за изграждане на капацитет за нови подходи към развитието и нови методи/инструменти, които включват участниците, и по-специално бенефициентите, в изработването на решенията и тяхното изпълнение.

Джендърният аспект: През 2020 г. ЕК публикува „Иновации с оглед на пола 2“, доклад за това как инклюзивният анализ допринася за научните изследвания и иновациите. Публикацията съдържа определения на термини и методи, свързани с пола, пола и интерсекционалния анализ, и предоставя интердисциплинарни казуси, показващи как да се интегрира измерението на пола в различни области на научните изследвания и иновациите, включително изменението на климата и градското проектиране. Проектът „Gendered Innovation“ – съфинансиран от ЕК – разработи също така контролни списъци в подкрепа на инклюзивното инженерство, градоустройство и дизайн, както и методи за проектиране на иновационни процеси.

Илюстративни примери и казуси

• City Lab Bristol
• Nappi Naapuri
• Real Junk Food Berlin
• Париж за 15 минути (Кликнете тук за концептуална карта)
• Екоселище Клоуджордан
• Граждански пактове в Болоня (Кликнете тук за повече информация относно участието в изготвянето на бюджета.)
• City Studio
• City Lab Манхайм
• Местни енергийни общности (Missions Valencia)
• Суперблокове във Витория-Гастейс (и Гражданският пакт за устойчива мобилност)
• Програма „Жизнеспособни градове“
• Проектът „Иновации с оглед на пола“

Ресурси и/или бъдещи ресурси/услуги на Платформата, на които градовете трябва да обърнат внимание

• Кратко четиво за социалните иновации на NZC
• Видео на NZC за социалните иновации
• Хранилище на знания на NZC
• Учебни материали за социални иновации (MOOC)
• Siscode Learning Hub

Климатичните промени са сложен и труден за решаване проблем, който надхвърля политическите цикли и граници и се проявява в дългосрочен план. Климатичната криза е едновременно изпитание за издръжливостта на нашите демокрации и възможност, сред значителни предизвикателства, за тяхното обновяване в отговор на настоящите ни нужди и технологични възможности. Ефективните отговори, съответстващи на мащаба на предстоящите предизвикателства, изискват да станем по-демократични, да си сътрудничим повече и да бъдем колективно ориентирани към действие, а също така изискват нещо повече от просто технологичен напредък, за да създадем съвместно решения, които имат осезаеми ефекти върху ежедневието на хората и не оставят никого настрана.

Климатичната криза налага необходимостта от трансформация на системно ниво в обществото и в нашите градове. Това изисква в процеса на трансформация да се включи по-широка екосистема, включваща жителите на градовете, бизнеса, участниците в иновационния процес (като университети и други субекти в областта на научните изследвания, развитието и иновациите), неправителствените организации и гражданското общество, а не само местните общински власти.

Следващите раздели в раздела „Дееспособност“ по своята същност представляват различни аспекти на една и съща тема: създаване на критична маса чрез ангажираност и сътрудничество, за да се постигнат значими и дълготрайни промени.

Сътрудничеството в рамките на градската администрация е от решаващо значение. Климатичната трансформация засяга всички отдели: жилищно строителство, транспорт, здравеопазване, образование, градоустройство, енергетика и икономика. Когато се разглежда предимно като отговорност на екипа по околната среда, климатичната трансформация често среща трудности при реализацията си. Създаването на силни хоризонтални екипи, способни да формират политики и да имат достъп до бюджети в различни отдели, е ключов фактор за успеха.

Сътрудничеството обаче не бива да се ограничава в рамките на общината – и другите трябва да имат възможност да участват. Много други участници, като болници, университети, училища, частни компании (както големи корпорации, така и МСП) и гражданското общество, могат да подкрепят мисията, като променят своите политики и начина, по който изразходват средствата си. Създаването на междуорганизационни екипи, които съвместно ръководят мисията, позволява на градската администрация да ускори работата си. Важно е също така да се гледа нагоре, както и навън – да се установят връзки с регионалните и националните правителства, за да се създадат силни партньорства за управление на много нива.

Накрая, градовете ще трябва да работят по експериментален и итеративен начин. Проблемите, с които се сблъскват, са сложни и нямат ясни граници. Опитите да се намерят решения неизбежно ще доведат до реакции от самата система. Прилагането на стандартния подход „анализирай, планирай, изпълни“ крие риска градовете да инвестират време и средства в решения, които не са жизнеспособни в реални условия. Прилагането на рефлексивен подход към управлението „планирай, тествай, повтаряй“ помага да се изгради увереност в посоката на движение, както и дава възможност на другите да оформят работата по време на нейното развитие. Ето защо ускоряването на ученето се превърна в такъв критичен двигател на прехода (например в подхода на Viable Cities). Там, където все още не съществуват, градовете ще трябва да установят процеси за извличане на бързи изводи от малки експерименти и да ги използват за информиране на процеса на изготвяне на политики.

Обобщение: Въпроси, които да си зададете – Управление и подходи, основани на участието

• До каква степен сте отворени към промяна в подходите към местното управление?
• На кого трябва да предоставите достъп до този подход или процес?
• Как ще се осъществи това взаимодействие? Какви формални и/или неформални структури ще подпомагат това взаимодействие?
• Какви ресурси, структури, процеси и т.н. ще са необходими, за да се постигне успех в това начинание?
• Имате ли предишен опит с подобни подходи/процеси?

Всеки Пилотен град ще създаде своя собствена коалиция за промяна, съобразена с вида на пилотните дейности, които предприема – включваща ключови заинтересовани страни, засегнати общности и групи граждани, основни участници в екосистемите и партньори по изпълнението. След като анализира предизвикателството, с което градът е решил да се заеме, градовете могат да използват картографиране на системата(ите), за да идентифицират участниците, градските услуги и процесите (т.е. веригите на стойността), за да определят с кого градът трябва да си сътрудничи и с кого да изгради коалиция за промяна. Илюстративни примери и казуси
В световен мащаб съществуват организации, които изграждат модели за сътрудничество и коалиции за решения в областта на климата между общинските власти, местния бизнес, иновационните екосистеми и гражданите.

Ето няколко примера:

• Льовен 2030
• Мисията във Валенсия
• Регион Глазгоу (Глазгоу Грийн Дил)
• Климатична лаборатория във Виена
• Фондация „Бостън Грийн Рибън“
• Бизнес съвет на Сан Франциско за климатичните промени
• Алианс за бизнес климата на градовете C40
• Моделът на „зелената икономика“ на Ванкувър
• Фондация „Хелзинки Смарт & Клин“

Много градове са ангажирали широк кръг заинтересовани страни при изготвянето на пътна карта за по-устойчиво бъдеще; например, пътната карта за кръговата икономика на Лондон

Демократичното вземане на решения и активната роля на гражданите са от решаващо значение за постигането на Климатична неутралност в най-амбициозните градове до 2030 г. и на климатично неутрална Европа до 2050 г. Ето защо е от съществено значение градовете да ангажират гражданите и заинтересованите страни в градската среда в смислено и приобщаващо участие, за да допринесат за постигането на тази цел. Целта е да се предизвикат и вдъхновят градовете да преосмислят ролята на гражданското участие в пътя им към климатична неутралност. За прехода на градовете към Климатична неутралност е необходимо да се обединят разнообразни и понякога противоречащи си гледни точки, знания и практики, за да се постигне по-задълбочено разбиране на градските системи и да се надграждат съществуващите предимства в градовете. Повишаването на демократичната жизненост, приобщаващото участие в общинските процеси, както и междусекторната комуникация и сътрудничество могат да доведат до по-добро вземане на решения, отчетност и съпътстващи ползи. Това може да изисква инвестиции в условия, умения и институции, които да подкрепят тези процеси. Ефективността на много от интервенциите и политиките на градовете зависи от реакцията на гражданите и общностите. Ако гражданите и другите градски заинтересовани страни усещат, че не са били адекватно включени или се чувстват безсилни да повлияят на решенията, които засягат живота им, те могат да се обезсилят и да се откажат да участват в каквато и да е интервенция. Напротив, когато гражданите са активно ангажирани в вземането на решения и тяхното изпълнение, това променя както тяхното виждане за тези процеси, което потенциално води до по-голяма легитимност, така и тяхното отношение към града. Този подход има по-голям шанс да спечели сърцата и умовете на хората и да насърчи необходимата промяна в поведението във всички части на системата, тъй като процесите и техните резултати се създават съвместно и се ползват с доверие. Това създава силни, жизнени и по-здрави общности, които могат да се справят с предизвикателствата.

Прилагането на програмата „Пилотни градове на NZC“ представлява добра възможност за ангажиране, тестване и почерпване на опит от подходите на гражданите и заинтересованите страни в градската среда, както и от новите демократични иновации, и за подобряване и укрепване на културата на участие в града. Трайната промяна изисква демократични подходи, които са насочени към хората, ангажирани с устойчивостта на общността и климата и отговарят на местния контекст. Гласовете и знанията на общността, свързани чрез сътрудничество, което идва не само отгоре надолу, но и отдолу нагоре, трябва да бъдат в основата на действията, които предприемат правителствата и гражданското общество. Когато е уместно, следва да се насърчават приобщаващи подходи, като се отчитат пресечните точки на социалните категории — като етническа принадлежност, възраст или увреждане — и значението на измерението на пола.
Ето няколко примера:

• Lisboa Participa | Зелено участие в изготвянето на бюджета в Лисабон
  Процесите на участието в изготвянето на бюджета (PB) дават възможност на общностите да вземат решения относно бюджета и разходите на града. PB може да се съчетава с
  обсъждане с цел да се гарантира
  стабилен и приобщаващ процес. Разработен в Латинска Америка с цел да даде възможност на общностите да поемат контрол върху държавните разходи. Участието в изготвянето на бюджета се практикува по целия свят. В Лисабон той беше иницииран от Общинския съвет и функционира от много години. Ползите от ПБ включват изграждане на общност и повишено доверие в градските власти в резултат на ангажираността на общността с разходите. Въпреки това, ПБ е по-малко подходящ за справяне с дългосрочни или сложни проблеми, тъй като обикновено се занимава с краткосрочни проекти. През последните години някои процеси на ПБ бяха критикувани за това, че
  загубиха фокуса си върху овластяването. Освен това,
  Изпълнението на бюджета на общинско равнище може да бъде ограничено от контрола върху бюджетите на национално равнище.
  https://op.lisboapartici
• Визия за Шотландия | Как препоръките могат да определят нашето бъдеще | Климатичната асамблея на Шотландия В рамките на Климатичната асамблея на Шотландия визиите на участниците за бъдещето им бяха превърнати в реалност чрез разказване на истории и изграждане на наративи. Целта беше да се направят предложените от гражданите препоръки към асамблеята по-достъпни за широката общественост и да се илюстрират дългосрочните политически решения и тяхното въздействие върху живота на хората. Визия за Шотландия | Как препоръките могат да определят нашето бъдеще | Климатичната асамблея на Шотландия
• Оценка на технологиите, инициирана от общността | Борба срещу технокрацията и алгокрацията
  Участието в оценката на технологиите основава процеса на реалния опит на хората, които са най-засегнати от тях, като се работи в тясно сътрудничество с експерти и заинтересовани страни, които обикновено доминират в оценките на технологиите. Този подход отчита факта, че експертите сами не могат да се справят със сложни технологични проблеми и че гражданите и общностите дават важен принос за демократизирането на подходите, доминирани от експерти.
  Датският съвет по технологии е пионер в този подход още от 60-те години на миналия век. Подходите за оценка на технологиите, основани на участието, подкрепят дългосрочната жизнеспособност на новите технологии, като гарантират, че
  техните въздействия се оценяват по цялостен и демократичен начин, и че преди въвеждането на нови технологии с голямо въздействие се провеждат достатъчно обществени обсъждания. В момента обаче,
  Оценките на технологиите се определят предимно от експерти и от интересите на заинтересованите страни в индустрията.
  EXP8 | Борба срещу алгокрацията: Необходимост от нови подходи за оценка на технологиите, основани на гражданско участие.

Управление и подходи, основани на участието
Няколко интересни казуса на тема „общности срещу климатичните промени“ можете да намерите тук

Ресурси и/или бъдещи ресурси/услуги на Платформата, на които градовете трябва да обърнат внимание

• Граждани на НЗК и заинтересовани страни в градската среда Кратко резюме
• Видео за гражданите и заинтересованите страни в градската среда на NZC
• Система от методи и казуси за участие на гражданите и заинтересованите страни в градската среда, както и за демократични иновации
• Програма за учене чрез действие
• Инструмент за картографиране на гражданската среда
• Последователно пътуване към „ангажираността“ на града

Мисионни градовета, се сблъскват със значителна нужда от капитал както за финансиране на процесите на трансформация, така и за реализиране на проектите, като се използват както публични, така и частни ресурси. Успехът им ще зависи от намирането и осигуряването на тези ресурси. Нуждите включват достатъчно финансиране за разработване на проекти и портфейли, способни да постигнат Климатична неутралност, както и публично и частно капиталово финансиране и финансиране на тези проекти въз основа на техните нужди. Вероятно ще са необходими различни ресурси, като съфинансиране от публичния сектор, финансиране от частния сектор, пренасочване на бюджети от публичния и частния сектор, филантропско финансиране или финансиране от местни носители на отговорност (например, дружества за комунални услуги).

„Мисионни градове“ ще изготвя „инвестиционни планове“ в рамките на процеса „Климатичен договор на града“ (CCC). Отбелязваме, че обхватът включва не само инвестиционни дейности, но и пълния спектър на капитала – финансиране, както и публичен и частен капитал за финансиране на проекти

Тези планове се основават на рамка, която включва няколко елемента:

• Да се оцени общият капиталов ресурс, необходим за прехода към Климатична неутралност до 2030 г.;
• да се оценят и удовлетворят нуждите от капацитет и възможности сред ключовите участници, като например ръководители и служители на градските и регионалните власти, основни заинтересовани страни, институции на държавното управление и граждани;
• Да се разбере какъв вид интервенции изискват кои форми на капитал и механизми за финансиране;
• Да се създаде „благоприятна среда“ за набиране и разпределяне на капитали в голям мащаб, която включва преглед на данните и оценка на нуждите, климатични и свързани с тях политики (на ниво град, регион и държава), разглеждане на подходящи и необходими капиталови структури, както и анализ на капиталовите и финансовите рискове, съпътстван от стратегии за тяхното ограничаване;
• Да се създадат надеждни механизми за управление на капитала и финансирането, както и за наблюдение на въздействието, които да са съгласувани с по-широката рамка за въздействието на мисията, с цел да се гарантира прозрачност и отчетност сред всички участници и да се избегнат рисковете от „зелено измиване“.

Инвестиционният план на „Мисионни градове“ ще съдържа подробна разбивка на капиталовите нужди, съответстващи на пътищата за постигане на Климатична неутралност. В него ще бъдат очертани няколко риска, които биха могли да повлияят на разпределението на финансовите средства в подкрепа на необходимите действия за декарбонизация, и ще се помогне за определянето на подпомагащи мерки/изисквания, които да улеснят притока на капитал от различни източници. Тези действия ще включват промени в политиките за улесняване на мащабни действия, разработване на ефективни институционални механизми, като специализирани градски фондове, и мерки за ограничаване и управление на рисковете във всички източници на публичен и частен капитал. По-конкретно, в рамките на програмата „Пилотни градове“ ще се предоставя подкрепа на градовете в следните области:

• Осигуряване на съгласуваност на политиките за ефективно привличане на капитал
• Определяне и въвеждане на необходимите капиталови структури на градско (или регионално/национално) равнище с цел организиране на различни източници на капитал за финансиране
• Да се създадат възможности за градовете да разпределят ефективно капитала си в съответствие с цялата гама от нужди

Мониторингът, оценката и обучението (MEL) за пилотните градове на NZC са взаимосвързани дейности, които подпомагат измерването на напредъка към климатична неутралност чрез съответните пилотни дейности, както и създават синергии между пилотните градове въз основа на колективния опит за постигане на въздействия. Мониторингът се отнася до разработването и прилагането на количествени показатели за проследяване и анализ на напредъка на градовете към постигане на преки въздействия (като нулеви нетни емисии на парникови газове) и косвени въздействия (съпътстващи ползи), както и към създаването, управлението и поддържането на инструменти и инфраструктура за събиране на данни. Оценката означава анализ и оценка на информацията от мониторинга спрямо поставените цели, задачи и еталони, с цел да се определи степента, в която са постигнати критичните етапи, междинните резултати и крайните въздействия. Обучението предполага структуриран и непрекъснат процес на отчитане и синтез за генериране на информация в реално време, която помага на градовете да разберат кои решения работят, в какъв контекст, за кого и защо. По този начин тези дейности ще генерират доказателства и знания, които да позволят рефлексивно управление и коригиране/усъвършенстване на курса на действие. Накрая, MEL е от съществено значение за мащабируемостта и преносимостта на пилотните дейности в множество области на климатичната неутралност и градски контексти в рамките на NZC.

Осигуряването на това многоизмерните и системни въздействия от пилотните дейности по NZC да бъдат предвидени на ранен етап, както и непрекъснатото събиране, измерване и включване на изводите от по-късни интервенции в процесите на MEL, представлява предизвикателство за градовете. Тази задача се усложнява, когато се предвижда, че очакваните трансформации за климатична неутралност ще се осъществят чрез нелинейни и сложни пътища. За да се справи с това, изграждането на разбиране и яснота у градовете относно очакваните „пътища на въздействието“ като еволюиращ процес ще помогне на градовете ефективно да приложат своите MEL процеси чрез количествени и качествени показатели.

Пилотните градове ще получат подкрепа, за да формулират ясно своите пътища към въздействие чрез своята логика на въздействието или теория на промяната (TOC), с цел да изяснят основните механизми, чрез които ще се постигнат положителни въздействия във времето. Тези логики на въздействието и разказите за трансформацията ще свържат предложените от пилотните градове дейности с краткосрочни и средносрочни промени, които могат да бъдат наблюдавани/измерени и са предшественици на по-късни дългосрочни въздействия за промяна на градските системи.

Илюстративни примери и казуси

• GPC: Глобалният протокол за емисии на парникови газове на общинско равнище Emissions (GPC) изисква градовете да измерват и оповестяват изчерпателен инвентар на емисиите на парникови газове, като използват два различни, но взаимно допълващи се подхода. Единият обхваща емисиите както от производствени, така и от потребителски дейности, осъществявани в границите на града, включително някои емисии, изпускани извън границите на града. Другият подход класифицира всички емисии в „обхвати“ в зависимост от мястото, където физически възникват. Този подход изисква отделно отчитане на емисиите, физически изпуснати в границите на града, за агрегиране на инвентари на няколко града, за да се избегне двойното отчитане. Рамката на обхватите помага да се разграничат емисиите, възникващи физически в града (обхват 1), от тези, възникващи извън града (обхват 3), и от използването на електроенергия, пара и/или отопление/охлаждане, доставяни от мрежи, които могат да пресичат или не границите на града (обхват 2).
• Рамката на „Споразумението на кметовете“: Този методологичен подход към отчитането на мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него (включително местното отчитане на емисиите на парникови газове) е по своята същност цялостен. По отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата този подход помага на местните власти да обхванат всички различни потребители на тяхната територия. Методологията за интегрирано и приобщаващо планиране в областта на климата и устойчивата енергетика, в което местните заинтересовани страни играят активна роля.
• Обучение/осмисляне методи: Чрез инициативи, финансирани от EIT Climate-KIC, като проектът MOTION и Deep Demonstrations, бяха разработени и внедрени иновативни процеси за мониторинг, оценка и учене (MEL), които позволиха прилагането на процеси за обучение и осмисляне в реално време в сътрудничество с градове от ЕС и създадоха бързи цикли на оценка в редица области, като се фокусираха изрично върху системна трансформация

Ресурси и/или бъдещи ресурси/услуги на Платформата, на които градовете трябва да обърнат внимание

• НЗК Мониторинг, оценка и извличане на поуки (MEL) Рамка се основава на нуждите в областта на MEL, посочени от градовете, рамковите условия на CCC, препоръките на JRC, както и на нуждите от мониторинг на по-широкото изпълнение на мисията. Въз основа на изчерпателен набор от съществуващи методологии, налични инструменти и рамки, които градовете понастоящем използват на практика, рамката за MEL ще разработи набори от критични показатели, измервания и процеси за отчитане за оценката на изпълнението на NZC и, по-широко, на резултатите от мисията (вижте фигурата по-долу с ключовите компоненти на рамката).

• НЗК ТОК и ресурсите на ТОК (Canvas, набор от инструменти) ще подпомогне определянето на обхвата на дейностите по мониторинг, оценка и учене (MEL) чрез „меню“ от очаквани резултати/въздействия (както преки, така и съпътстващи ползи), за да се направи критична оценка на обосновката за ключовите резултати от портфолиото от области на емисии и лостове за въздействие. Градовете ще могат да оценят как пилотните дейности допринасят за предвидените резултати и се подкрепят от налични доказателства под формата на набори от показатели и индикатори. Тази стъпка ще помогне също така да се избере какво да се измерва въз основа на предвидената промяна, да се определят подходящите доказателства и да се оценят пропуските в доказателствата, както и как тези пропуски биха могли да бъдат отстранени чрез рамката за MEL на NZC (виж фигурата по-долу).

• Функции на MEL в портала: Платформата MEL ще подпомага пилотните градове и при количественото измерване на преките и съпътстващите ползи от тяхното внедряване, както и на междинните резултати и дългосрочните въздействия. Освен това тези данни от оценката ще бъдат интегрирани в портала NZC, за да се визуализира напредъкът в целия град и по отделни сектори, да се обобщят и сравнят с потенциала за намаляване на емисиите на градовете, както и да се създаде интерфейс за определяне на процедурата за отчитане с цел наблюдение на напредъка.

Пряко въздействие и непряко въздействие (принципите за съпътстващи ползи и за избягване на значителна вреда):
За пилотните градове по програмата NZC съпътстващите ползи се разбират като допълнителни въздействия или положителни странични ефекти, които са неразделна част от мерките за смекчаване на климатичните промени или за адаптиране към тях. Може да се очаква тези въздействия да бъдат постигнати в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план чрез прилагането на пилотните проекти, в зависимост от целевите области на емисиите и набора от решения, разработени от градовете. Например, известно е, че решенията за нисковъглеродна и активна мобилност имат положително въздействие върху общественото здраве и благосъстоянието. В същото време някои климатични действия биха могли потенциално да доведат до отрицателни последици или компромиси, които трябва да се избягват. Например, увеличеното производство на енергия или отопление от източници на биомаса може да има отрицателно въздействие върху качеството на въздуха на местно ниво и върху регионалното биологично разнообразие. Такива отрицателни ефекти от действията върху други сектори са очертани в Регламента на ЕС за таксономията (член 17) като принципи за „непричиняване на значителна вреда“ (DNSH) и се прилагат към екологичните цели и съответните дейности. Тези принципи също така насочват таксономията на NZC за технологични решения/услуги и съответните хранилища на знания и информационни листове, достъпни на портала на NZC. Съпътстващите ползи могат също да бъдат класифицирани като преки и косвени в зависимост от това колко тясно са свързани с резултата от дадената интервенция. Например, подобряването на качеството на въздуха чрез използването на възобновяема енергия (намаляване на концентрациите на азотен оксид и прахови частици) е пряка съпътстваща полза, докато свързаните с това подобрения в заболеваемостта и смъртността са косвени съпътстващи ползи, произтичащи от подобряването на качеството на въздуха. Следователно ясното и цялостно разбиране на потенциалните съпътстващи ползи и на това как те са взаимосвързани ще помогне на градовете да идентифицират широк спектър от косвени въздействия и компромиси за конкретните си дейности. Освен това е важно да се обмислят предварително нуждите от данни за оценка на съпътстващите ползи/въздействия и да се включи подходът за събиране на данни за мониторинг, оценка и обучение (MEL) за предложените пилотни дейности.

В следващия раздел ще бъде представено изчерпателно (но не изчерпателно) „меню“ от съпътстващи ползи и тяхната тематична класификация, което пилотните градове да вземат предвид при разработването на своите портфейли
Започна картографирането на потенциалните въздействия, съпътстващи ползи, синергии и рискове за различните тематични действия, обхващащи смекчаване на климатичните промени и адаптиране/устойчивост, околната среда (вода, земя и екосистеми), снабдяването с храни и производството, социално-икономическите и здравните съпътстващи ползи, както и осигуряването на междусекторна интеграция. Признаваме обаче, че тези връзки са сложни както от гледна точка на концептуалното разбиране, така и от гледна точка на контекстуалните съображения в практиката и изпълнението. Тези взаимни взаимозависимости ще бъдат впоследствие анализирани по-задълбочено и представени в предстоящите резултати на NZC, като например логиката на въздействието (теорията на промяната) на NZC, ресурси за MEL, механизми за отчитане на данни за емисиите, анализ на технологичните решения и пречките пред тяхното внедряване, както и други съответни работни пакети по проекта. Таблицата по-долу предоставя обзор на широкия спектър от преки и косвени съпътстващи ползи и тяхната категоризация, които се разглеждат като отправна точка в NZC за проектиране на услуги и решения и за дейностите по MEL.

	Въздействия (включително съпътстващи ползи) и категории въздействия
Пряко въздействие	Климатична неутралност
	Ограничаване на климатичните промени Намалени емисии на парникови газове Повишаване на енергийната ефективност или степента на модернизация (включително централно отопление) Намалено енергийно търсене, нужди или потребление По-широк достъп до чиста, стабилна и достъпна енергия Намаляване на енергийната бедност По-голямо пренасочване към обществен транспорт, ходене пеш и каране на велосипед Намален дял на личните автомобили в транспортната структура По-широко разпространение на превозни средства с нисковъглеродни технологии в личния, товарния и обществения транспорт (електромобили, електрически велосипеди, превозни средства на водород и др.)
	Адаптиране към климатичните промени Повишено поглъщане на въглерод (например чрез природосъобразни решения) Повишена стабилност на градската инфраструктура Намален риск от природни бедствия или климатични катастрофи Повишена готовност за справяне с несигурността, свързана с климатичните въздействия
Непреки въздействия	Въздействие върху общественото здраве и околната среда По-добро качество на въздуха Намалено шумово замърсяване Повишена безопасност по пътищата Намален ефект на топлинния остров Подобрено физическо и психическо благосъстояние Повишена привлекателност и естетика на средата за живот (в съответствие с новите цели на ЕС за „Баухаус“) Повишена физическа активност и активен начин на живот Справедлив и достъпен достъп до жилища
	Социална интеграция, демокрация и културно въздействие Повишаване на участието на гражданите и общностите, както и на социалните им възможности за участие/ангажираност Повишаване на социалната справедливост По-голямо социално сближаване, равенство между половете, справедливост по-добро функциониране на демократичните институции Повишаване на осведомеността по социални въпроси По-голям достъп до възможности за работа и за придобиване на умения По-добър достъп до информация, повишаване на осведомеността и промяна в поведението
	Въздействия върху икономическото развитие Повишени инвестиции в научноизследователска и развойна дейност Намалени бъдещи разходи за поддръжка и капиталови разходи Увеличаване на броя на работните места за квалифицирани кадри и на равнището на заетост Повишен икономически просперитет (качество на работните места, устойчиви вериги на доставки и др.) Повишена икономическа възвръщаемост на природния капитал Повишена технологична готовност и темп на внедряване Местна икономическа активност и глобална свързаност Развитие на местния предприемачески дух и местните предприятия/бизнес начинания Повишена видимост и обмен на знания и технологии за местните предприятия и стартиращи фирми Въвеждане на нови икономически модели като икономиката на близостта и споделянето
	Въздействия върху ефективното използване на ресурсите Подобрено управление на отпадъците и по-висока ефективност По-широко прилагане на материални цикли и кръгова икономика Подобрено качество на водата Подобрен процес/прилагане на управлението на водните ресурси Устойчиви и устойчиви системи за производство и доставка на храни Намаляване на хранителните отпадъци Увеличаване на производството и потреблението на местни хранителни продукти Подобрени практики за управление на земеползването (свързани с биологичното разнообразие)
	Въздействия върху биологичното разнообразие Развитие на градското лесовъдство, разширяване на насажденията и подобряване на здравето на растенията Намален вреден екологичен отпечатък Увеличаване на броя на неинвазивните видове и опрашителите Подобрено състояние на почвата Намален риск от избухване на епидемия/пандемия Повишена екологична осведоменост Подобрена екологична свързаност на местообитанията По-ефективно възстановяване на природата

Ресурси и/или бъдещи ресурси/услуги на Платформата, на които градовете трябва да обърнат внимание

• NZC Impact Logic ще бъде ключов ресурс, който ще показва взаимовръзките между очакваните преки и съпътстващи ползи и междинните резултати, набелязани в рамките на пилотните Impact Pathways на градовете.
• Предоставените на градовете материали по тази тема ще включват списък/меню с допълнителни ползи, които да се разглеждат като краткосрочни, средносрочни и дългосрочни резултати, които се очаква да бъдат постигнати и измерени в рамките на пилотните дейности. Този списък ще се основава на текущата работа и материалите, които се разработват като част от рамката за мониторинг, оценка и обучение (MEL) и логиката на въздействието, както и на таксономията на NZC за технологични решения и услуги.
• Насоките на платформата NZC за избор на технологични решения и услуги ще подпомогнат пилотните градове при оценката на външните ефекти, както и при идентифицирането и отбелязването на евентуални рискове от нарушаване на принципите на DNSH при внедряването на иновации.
• Рамката MEL и логиката на въздействието, описани в предходния раздел, ще служат като ориентир за пилотните градове при определянето на рисковете и нежеланите последици от техните интервенции, като същевременно се спазват приоритетите на ЕС в областта на климата и околната среда и не се причинява значителна вреда на тях.
• „По отношение на платформата модулът за управление на покани за участие и отпускане на безвъзмездни средства ще се използва за оперативно управление на цялата отчетност по пилотните дейности, което ще включва показатели и визуализация на основните съпътстващи ползи въз основа на данните, получени от пилотните градове.“
• Библиотеката от технологични решения и решения, специфични за емисионната област, включени в хранилището на знания, трябва да бъде маркирана с допълнителните ползи за всяко от съответните решения

Илюстративни примери и казуси

• Демонстрационният проект „Healthy, Clean Cities Deep“, координиран от EIT Climate-KIC, подкрепи група амбициозни градове от ЕС в създаването на стратегическа практика за учене. В рамките на проекта беше разработена съвместно логика на въздействието за експериментиране на местно ниво и бяха въведени цикли на „създаване на смисъл“, за да се генерират практически полезни изводи, които да послужат като основа за проектирането и изпълнението.
• В рамките на инициативата „Sensemaking“ на ПРООН, създадена за мрежа от „Accelerator Labs“ в 115 държави, бяха разработени и внедрени инструменти и методи за мислене в условията на сложност и системно мислене, с цел да се подпомогнат моделите за взаимно обучение и да се ускори процеса на учене в глобалната общност от специалисти в публичния сектор за постигане на Целите за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г.
• Подходът „Живи лаборатории“ и неговото прилагане чрез различни инициативи на ЕС създават среда, в която коалиции от различни участници успяват да тестват, разработват и създават съвместно иновативни решения, които ускоряват процеса на научаване по отношение на градските предизвикателства. Например: Институт AMS – „Urban Living Labs“.

Ресурси и/или бъдещи ресурси/услуги на Платформата, на които градовете трябва да обърнат внимание

• Води семинари за групи от градове с цел съвместно разработване на пътища за въздействие, учебни цели/стратегии, методи за оценка на градовете, както и за периодичен обмен на опит с другите градове от пилотната програма. — Пилотни градове.
• NZC Impact Logic и допълнителни материали (модели, методи, инструменти, казуси и др.), предоставени от платформата Net Zero Cities и портала.
• Синергии и връзки с националните платформи на „Мисия“, за да се споделят и разпространят изводите от пилотната програма за градове на NZC в национален мащаб — Пилотни градове.

Мисиите на ЕС са нов елемент от програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ за периода 2021–2027 г. Те подкрепят приоритетите на Европейската комисия, като например Европейския зелен пакт, Европа, готова за цифровата ера, Победа над рака и Новият европейски Баухаус. Бяха сформирани пет мисионни съвета, състоящи се от водещи експерти, за да помогнат за конкретизирането, проектирането и изпълнението на мисиите за „Хоризонт Европа“. През септември 2020 г. мисионният съвет предаде окончателните препоръки на Европейската комисия. През септември 2021 г. беше официално стартирана Мисията на ЕС за 100 климатично неутрални и интелигентни градове до 2030 г. (Мисия „Градове“) и беше публикуван планът за изпълнение.

NetZeroCities (NZC) е четиригодишен проект, финансиран от програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, чиято цел е да подпомогне градовете да преодолеят настоящите структурни, институционални и културни пречки, пред които са изправени, за да могат да постигнат Климатична неутралност до 2030 г.

Проектът NZC предлага разширени възможности в областите на системната промяна, ангажираността и участието на гражданите, участието и иновативното управление, структурирането на капитала и финансите, както и социалните иновации, за да се гарантира, че градовете разполагат с необходимия експертен опит за преодоляване на предизвикателствата по пътя към постигане на климатична неутралност.

NetZeroCities осъзнава необходимостта градовете да разработват конкретни стратегии, съобразени с местния и регионалния контекст, и ще ги подкрепя чрез разработване, популяризиране и интегриране на нови и съществуващи инструменти, ресурси и експертен опит в единна платформа, достъпна за всички градове чрез онлайн портал (Mission Platform). Инициативата също така осигурява подкрепа за съвместното създаване на Климатични договори на градовете с местни заинтересовани страни и граждани. Изготвянето, подписването и изпълнението на договорите за климатични градове е централен елемент от мисията на ЕС за 100 климатично неутрални и интелигентни градове до 2030 г. Въпреки че не са правно обвързващи, тези договори представляват ясен и високо видим политически ангажимент не само към Европейската комисия и националните и регионалните власти, но и към гражданите. Те ще определят планове за постигане на Климатична неутралност от града до 2030 г. и ще включват Инвестиционен план.

Освен това в рамките на проекта NZC ще бъде обявена отворена покана за участие на Пилотни градове. Подкрепени от гамата от услуги, знания и експертиза, предоставяни от платформата NZC Mission, пилотните градове ще се ангажират да внедрят интервенции в рамките на и/или в един или няколко сектора на емисиите, които тестват пътища към декарбонизация, за да преодолеят бариерите пред трансформацията и в крайна сметка да ускорят пътя си към превръщането в град с нулеви въглеродни емисии. Пилотните градове ще получат безвъзмездно финансиране за подкрепа на реализацията на експеримента си, като акцентът ще бъде поставен върху сътрудничеството, размисъла и ученето, както и върху идентифицирането както на пречките пред промяната, така и на възможностите за многостепенни и многоаспектни интервенции за преодоляването им.

Полезни връзки и източници

• NetZeroCities, достъпно на адрес https://netzerocities.eu/
• Мисия на ЕС „Климатично неутрални и интелигентни градове“ План за изпълнение, септември 2021 г.
• Допълнителни документи, включително информационен комплект за градовете на началната страница на мисията на ЕС: Климатично неутрални и интелигентни градове

Европейският зелен пакт
Европейският зелен пакт (Зеленият пакт на ЕС) е отговорът на Европейския съюз на предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, които представляват основната задача на нашето поколение. Това е нова стратегия за растеж, която има за цел да превърне ЕС в справедливо и проспериращо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която няма нетни емисии на парникови газове през 2050 г., в която околната среда и здравето на гражданите са защитени и в която икономическият растеж е отделен от използването на ресурси.

На практика „Европейският зелен пакт“, одобрен през 2020 г., представлява набор от политически инициативи на Европейската комисия, чиято основна цел е да превърне Европейския съюз (ЕС) климатично неутрален до 2050 г. Ще бъде представен и план за оценка на въздействието, за да се увеличи целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. до най-малко 50% и към 55% в сравнение с нивата от 1990 г. Планът предвижда преразглеждане на всеки съществуващ закон от гледна точка на неговия принос за климата и въвеждане на ново законодателство в областта на кръговата икономика, реновирането на сгради, биоразнообразието, селското стопанство и иновациите.

Председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, заяви, че Европейският зелен пакт ще бъде за Европа „моментът на стъпването на Луната“. Фон дер Лайен назначи Франс Тимерманс за изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия, отговарящ за Европейския зелен пакт.

Инвестиционен план за устойчива Европа представлява инвестиционният стълб на Европейския зелен пакт. Постигането на целите в областта на климата и енергетиката за 2030 г. ще изисква допълнителни инвестиции в размер на 260 млрд. евро годишно до 2030 г. Необходима е рамка, която да преодолее разминаването между политическите цели и значителните налични частни финансови ресурси. Тази рамка ще бъде насочена към инвестиции в областта на климата, околната среда и социалната сфера, като последните ще бъдат свързани с устойчивия преход. Инвестиционен план в устойчива Европа ще мобилизира чрез бюджета на ЕС и свързаните с него инструменти най-малко 1 трилион евро частни и публични устойчиви инвестиции през следващото десетилетие.

CINEA
Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) е правоприемник на Изпълнителната агенция за иновации и мрежи (INEA). Официално създадена на 15 февруари 2021 г., тя започна дейността си на 1 април 2021 г. с цел изпълнение на части от определени програми на ЕС. CINEA играе ключова роля в подкрепата на Зеления пакт на ЕС чрез ефикасното и ефективно изпълнение на елементи от делегираните му програми: Механизъм „Свързване на Европа“ (CEF), „Хоризонт Европа“, Иновационен фонд (IF), програма LIFE, Механизъм на ЕС за финансиране на възобновяемата енергия, Механизъм за справедлив преход и Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури. Декларираната му мисия е да подкрепя заинтересованите страни в изпълнението на Европейския зелен пакт чрез висококачествено управление на програмите, което спомага за реализацията на проекти, допринасящи за декарбонизацията и устойчивия растеж.

„Хоризонт Европа“
„Хоризонт Европа“ е най-голямата транснационална програма за подкрепа на научните изследвания и иновациите, която някога е съществувала, и ще бъде изпълнявана от ЕС. Тази нова програма на ЕС за научни изследвания и иновации ще разполага с бюджет от около 95,5 млрд. евро за периода 2021–2027 г. CINEA ще управлява работните програми на „Хоризонт Европа“ от клъстер 5, който включва областите климат, енергетика и транспорт. Частта за действията в областта на климата от клъстер 5 на „Хоризонт Европа“ отговаря за разработването на стратегии и политики за смекчаване на последиците и адаптиране към глобалната климатична криза, основани на разбирането на нейните причини, развитие и въздействие, както и на трите мисии на ЕС (климатично неутрални и интелигентни градове, адаптиране към климатичните промени, океани).

Като цяло се очаква CINEA да управлява бюджет в размер до 15 милиарда евро за програмата „Хоризонт Европа“ в рамките на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021–2027 г.