ФИНАНСИРАНЕ НА МИСИЯТА

Градовете трябва да разработват интегрирани планове за действие в областта на климата, които да включват дългосрочни цели за декарбонизация, устойчивост и устойчиво развитие. Финансирането трябва да бъде съобразено с дългосрочните цели, за да се избегнат недалековидни инвестиции, които биха могли да доведат до „закъсали активи“ или неефективност. Необходимо е инвестициите да отчитат многосекторното въздействие (например в областта на транспорта, енергетиката и отпадъците) с оглед на всеобхватния преход в градската среда.

Разработване на финансови стратегии, които гарантират справедливото разпределение на ползите от проектите за климатична неутралност, особено сред уязвимите групи от населението. Създаване на механизми за финансиране, които дават приоритет на инвестициите в квартали с ниски доходи и маргинализирани райони, които са най-уязвими към последиците от климатичните промени. Преодоляване на потенциалните финансови пречки за достъп (например високите начални разходи за енергийно ефективни жилища или чист транспорт) чрез целеви субсидии или безвъзмездни средства.

Изготвянето на ясно очертан Инвестиционен план е първата стъпка към гарантиране, че градовете ще могат да поемат необходимите финансови ангажименти за климатично неутрално бъдеще.

Изчислете разходите и ползите от постигането на въглеродна неутралност

За да изготвят реалистичен Инвестиционен план, градовете трябва първо да оценят разходите, свързани с прехода към въглеродна неутралност. Това включва подробно финансово моделиране на инфраструктурни проекти, системи за възобновяема енергия, транспортни мрежи и инициативи за укрепване на устойчивостта на градовете. Освен това градовете трябва да оценят икономическите ползи от декарбонизацията, като подобряване на общественото здраве, намаляване на разходите за енергия, създаване на работни места в зелените индустрии и повишаване на дългосрочната устойчивост срещу бедствия, свързани с климата.

Оценка на инвестиционния дефицит

След като разходите и ползите бъдат количествено определени, градовете трябва да оценят инвестиционния дефицит – разликата между наличните финансови ресурси и общия размер на финансирането, необходимо за постигане на въглеродна неутралност. Този дефицит ще даде представа за необходимия мащаб на финансиране и ще помогне за определяне на приоритетите при инвестициите. Като осъзнаят размера на недостига, градовете могат да насочат усилията си към конкретни области, в които частните инвестиции, държавната подкрепа или международното финансиране могат да запълнят тази празнина.

Политическите рамки както на местно, така и на национално равнище оказват значително влияние върху успеха на финансирането на мерките за борба с изменението на климата. Градовете трябва да извършат задълбочен преглед на съществуващите политики, за да идентифицират както факторите, които подпомагат, така и пречките пред постигането на въглеродна неутралност.

Политики за насърчаване

Политиките за подкрепа включват данъчни стимули за екологични проекти, субсидии за инсталации за възобновяема енергия и нормативни разпоредби, които насърчават устойчивото строителство и транспорт. Градовете трябва да гарантират, че политиките насърчават инвестициите в нисковъглеродна инфраструктура, като енергийно ефективни сгради или мрежи за електромобили, като същевременно улесняват достъпа до финансиране за борба с климатичните промени от публичния и частния сектор.

Ограничителни мерки

От друга страна, ограничителните политики, като остарелите строителни норми или субсидиите за изкопаеми горива, могат да забавят напредъка. Градовете трябва да се стремят към премахване или реформиране на нормативните актове, които създават пречки пред инвестициите в борбата с климатичните промени. Например, може да се наложи актуализиране на законите за зониране, за да се даде възможност за по-устойчиво градско развитие, или може да са необходими промени в нормативната уредба на комуналните услуги, за да се даде приоритет на възобновяемите енергийни източници пред изкопаемите горива. Освен това, наложените от националните политики тавани на дълга могат драстично да намалят възможностите на града за заемане на средства.

Прилагане на политики за опазване на околната среда

Въвеждането на подкрепящи политики, като „зелени“ обществени поръчки, увеличаване на данъците върху изкопаемите горива или такси за претоварване на пътищата, ще играе ключова роля за осигуряването на разнообразни източници на капитал с цел постигане на климатична неутралност. Времевият график на тези политики ще окаже влияние върху разпределението на наличния капитал във времето.

Успешните стратегии за финансиране на мерки за борба с климатичните промени зависят от участието на широк кръг заинтересовани страни както от публичния, така и от частния сектор. Градовете трябва да идентифицират и да ангажират ключовите участници, за да гарантират координирани действия.

Държавни институции

Местните власти играят централна роля в планирането, регулирането и прилагането на политиките в областта на климата. Националните и регионалните власти също могат да осигуряват жизненоважно финансиране, политическа подкрепа и регулаторен надзор за инициативите на градско равнище.

Частният сектор и финансовите институции

Частният сектор, включително банките, дружествата за управление на активи и корпорациите, е жизненоважен източник на инвестиционен капитал. Зелените облигации, инициативите за корпоративна социална отговорност и публично-частните партньорства (ПЧП) са основни механизми за мобилизиране на частни средства за проекти, които не оказват въздействие върху климата.

Общност и гражданско общество

Ангажирането на местната общност е от съществено значение за гарантиране, че инвестициите в борбата с климатичните промени са както справедливи, така и ефективни. Неправителствените организации (НПО), застъпническите групи и местните жители могат да допринесат за мобилизиране на обществена подкрепа за действията в областта на климата, като по този начин гарантират, че инвестициите са от полза за всички жители на града.

За да се ориентират в сложния спектър от възможности за финансиране, градовете могат да използват Инструмента за финансови насоки, за да намерят вариантите, които отговарят на техните нужди. Само публичният капитал няма да бъде достатъчен за постигане на Климатична неутралност, като се има предвид вероятният мащаб на разходите. Прилагането на иновативни механизми позволява на градовете да привличат мащабни частни инвестиции чрез ефективно използване на публични средства и ресурси. Смесеното финансиране се отнася до стратегическото използване на публичен капитал за мобилизиране на частни инвестиции за проекти, които осигуряват социална, екологична и финансова възвръщаемост. В контекста на климатичната неутралност смесените финансови инструменти могат да бъдат изключително ефективни за намаляване на риска при проектите и привличане на частен капитал.

Публично-частни партньорства

Привличане на частния сектор за финансиране на проекти, които не оказват въздействие върху климата, чрез публично-частни партньорства. Правителствата могат да използват механизми като данъчни стимули, споделяне на риска или гаранционни фондове, за да насърчат инвестициите от частния сектор. Сътрудничеството с частни участници може да помогне на градовете да се възползват от иновативни източници на финансиране.

Зелени облигации и безвъзмездни средства

Зелените облигации се превръщат във все по-популярни инструменти за набиране на капитал за екологични проекти, като например централи за възобновяема енергия или енергийно ефективно жилищно строителство. Градовете могат също така да кандидатстват за безвъзмездни средства и преференциални заеми от международни институции за развитие, които могат да се комбинират с частни средства за финансиране на мащабни проекти, свързани с климата.

Финансирането на прехода към Климатична неутралност е по своята същност рисковано, като се имат предвид мащабът на инвестициите, дългите времеви хоризонти и несигурността по отношение на технологиите, политиките и пазарните тенденции. Градовете трябва да оценят всички възможни рискове за инвестициите и да определят стратегии за смекчаване на риска, за да преодолеят основните и остатъчните рискове.

Финансови рискове

Дългосрочните инвестиции в областта на климата могат да бъдат изложени на финансови рискове, като промени в лихвените проценти, инфлация или колебания в цените на енергията. За да намалят тези рискове, градовете могат да си осигурят изгодни условия на финансиране чрез дългосрочни договори или да използват финансови деривати, които ги предпазват от ценови колебания.

Политически и регулаторни рискове

Промените в политиката или политическата нестабилност могат да застрашат инвестициите в областта на климата. От решаващо значение е да се осигури широка политическа подкрепа за климатичните политики и да се гарантира регулаторна стабилност. Публично-частните партньорства също могат да спомогнат за управлението на регулаторните рискове, като фиксират договорните задължения извън рамките на отделните политически цикли.

Технологични рискове и рискове, свързани с внедряването

Несигурността относно достъпността и мащабируемостта на новите технологии представлява още един значителен риск. Градовете могат да се справят с това, като разнообразят инвестициите си в различни технологии и разширяват проектите постепенно, за да се адаптират към технологичния напредък.

Рискове, свързани с капацитета

Евентуалната липса на компетентност или опит в областта на преходното финансиране сред градските служители може да представлява риск за изпълнението на инвестиционния план, ако не се предприемат мерки. Рисковете, свързани с вътрешния капацитет и компетентността, както и рисковете, свързани с институционалното адаптиране, трябва да бъдат преодолени в процеса на преминаване на града към Климатична неутралност.

За да се гарантира устойчив напредък към Климатична неутралност, градовете трябва да интегрират климатичните съображения във всички елементи на бюджета, разпределението на ресурсите и инвестиционните решения, което ще спомогне за мобилизиране на максимална подкрепа за прехода и ще гарантира доверието на инвеститорите.

Включване на въпросите, свързани с климата, в бюджетите на градовете

Вместо да разглеждат проектите, свързани с климата, като нещо отделно от другите градски инициативи, градовете трябва да интегрират климатичните цели в общия процес на изготвяне на бюджета. Това означава да се отпускат средства за възобновяема енергия, зелена инфраструктура и проекти за устойчивост като част от основната програма за развитие на града.

Оценки на въздействието върху климата

Всяко важно инвестиционно решение, независимо дали се отнася до транспорта, жилищното строителство или енергетиката, трябва да включва оценка на въздействието върху климата. Това гарантира, че всички градски проекти са в съответствие с по-широката цел за намаляване на емисиите и повишаване на устойчивостта към климатичните промени.

Да насърчаваме икономика, съобразена с климатичните промени

Градовете трябва да се стремят към насърчаване на местни икономики, които са съобразени с климатичните цели. Това включва подкрепа за развитието на зелени индустрии, насърчаване на предприятията да въвеждат устойчиви практики и създаване на работни места в секторите на възобновяемата енергия, енергийната ефективност и устойчивостта към климатичните промени.